Стоя и гледам екрана и се чудя какво да пиша. Хиляди объркани мисли и въпроси се блъскат в главата ми . Загубих близки хора и ми липсват до болка . Загася ли лампата  пред очите е баща ми променен от рака , изпаднал в кома. Майка слага памучето с вода на устата му  , а той се задавя дори от капки вода. Издъхна пред очите ми , още чувам последния му  дъх . А правеше огромни планове .....  Как става така че преди месец  си планувал години напред , а месец по- късно ... Не ми се мисли ... Загубих и братчето си ... , а може би  това уби баща ми болката .. Братчето ми  спаси два човешки живота , но загуби своя . Понякога  се усещам , че си представям самоубийството си - редувам хапчета или бръснарско ножче.  Жива съм  единствено заради него ... Човека когото обичам  , той е подкрепата ми  ... Незнам ...  Имам хиляди въпроси към хората , затова как се справят в подобни ситуации ?  Ще пиша по- късно, просто главата ми ще се пръсне ....

Не се справяш.Остава само да се надяваме да са на по - хубаво място и да се срещнем пак.